Добрият треньор може да промени
развитието на един мач.
Великият треньор може да промени
развитието на нечий живот.


futbАнглийската футболна асоциация по време на годишното ѝ събрание, представи годишната подготовка като един триъгълник който се състой от технико-тактическата – физическата и психическата подготовка. Играчът на високото равнище трябва да бъде готов във всичките области за да завладее върха. Плувецът Марк Шпиц, който спечели седем зладни медала на Олимпийските Игри в Мюхен през 1972г. подчертава че: “Атлетите който сме участвали на всеки финал, сме били технически и физически най-добрите във света. Аз победих защото бях психически по-стабилен”.

Психическата подготовка на играчите представлява контрола на емоциите преди, по време и след мача. Всеки един момент на мача създава различни емоции и изизква различно поведение от страна на футболистите. Важно е да подчертаеме че във футболната игра емоциите са силни. Всичко това се случва защото социалното отношение в спорта расте, предизвиква екстремни амоции и има знчително влияние въху всеки един футболист.

Така, логично е футболистите да изпитват и те екстремни емоции по време на мача. Страст, напрежение, чуство за неудовлетвореност, вълнение, тревожност, радост, удовлетворение, са чуства които съществуват във футбола и с неговата специфика като спорт, те често се променят. Трудността на играча е не само да се адаптира към всяка ситуация, но и към всяка емоционална промяна за да успее а ги преодолее.

 

Всички чуства могат да бъдат контролирани, стига всеки един футболист да разбере начина по който му влияят върху играта, следователно резултата. Един отбор който се бори да остане в дивизията, страстта и зжеланието за победа на всяка цена определено водят до стрес и напрежение. Това има за резултат техничеки и тактически грашки както и бързата умора.

 

Контролирането на емоциите се явява като фактор, който оформя състезателното поведение. Във финала на Шампионската Лига в Истанбул межди Минал и Ливерпул, липсата на контрола върху емоциите от страна на футболистите и треньоското ръководство на Милан, доведе до апатия и липса на подвижност в състезателното му поведение в началото на второто полувреме. Накрая постъпи психическата умора, напрежението стана огромно и крайнния резултат от 3-0 за Минал стана 3-3 за само десет минути.