Добрият треньор може да промени
развитието на един мач.
Великият треньор може да промени
развитието на нечий живот.

Подай! Открий се …. пресирай!!! Шут, шут!!! Аааааааааааа!

Сигурно много често сте чували тези крясъци на футболен мач.

Треньори, родители и зрители постоянно дават инструкции на децата, корегират, критикуват и хвалят. Какво обаче наистина чуват децата?

Някои треньори смятат, че всяка дума е от жизненоважно значение за изхода на играта, и играчите които ще обърнат необходимото внимание ще успеят. Други треньори все още смятат че играчите никога не чуват какво им се говори. Трети пък наистина не обръщат внимание на всеки отговор от страна на футболисите и продължават да викат, да крещят.

Споменаваме и тези ,,треньори,,които са на трибуните – родителите, които настояват да викат и да командват детето. Често, техните инструкции са различни от тези на треньора. По често те влизат в ролята на и сценарист, и едиственото което им липсва е високоговорителя за да бъдат по ясни. В театъра, корекциите се правят по време на репетициите. Но когато завесата се вдига, режисьора си мълчи. На участниците се подават две, три думи за насърчаване, обаче на сцената те са сами. Представяте ли си театрално преставление, където режисьора крещи и да критикува?За жалост обаче, позволяваме на всеки баща да го прави. Но той не е треньор, който да тренира, преподава и възпитава децата на футбол.

В този момент, искам да поясня, че не съм привърженик на мълчанието. Смятам обаче че е здравословно за децата да чуват насърчавания от публиката когато действат правилно. Трябва да позволиме на играчите да решат сами как да действат в дадена ситуация, въз основа на това как сме ги подготвили. Смятам че трябва да се ограничаваме до няколко предупреждения като: „подсигури, вдигни главата, №9 е сам, мини зад гърба му, и т.н.

Най-добър пример е монолога на треньора в един анимационене филм с име Джуниор:

„поеми топката, браво… имаш място давай, ощеее… на тъча…. смени,смени…. Внимавай идва, дойде, не от там, Не,НЕ!!!, не го изпускай!, поодавай, пас, пас, на Иван, подай на Иван, по бързо бе… еееееее пресирай сега, айде давай … Следващия път ме слушай и подай на Иван”

Какво от всичко това чува и разбира детето? Младите футболисти често са фокусирани върху дадената ситуация и просто не слушат указанията и коментарите. Дори когато действат правилно, просто следват инстикта си (двигателен навик), а не защото чуха треньора или публиката.

Сега как ние като треньори ще се научим да водиме играта правилно?

Дайте интрукции от скамейката. Не влизайте в игралното поле. Обяснете спокойно, и дайте необходимото време за да се разбере това което казвате. Ако трябва да се направи конкретна промяна в тактиката, най-добре викнете един от футболистите да дойде до тъч линия, обяснете и той ще предаде информацията. Научете футболистите да взимат сами и бързо решение. Бъдете сигурни че ще вземат и грешни решения който евентуално да бъдат фатални за зарвитието на мача, но точно от грешките си ще се научат. Много от нас мислим че няма начин едно хлапе на 15 години да вземе бързо и правилно решение в играта като няма нашия опит. Обаче ние гледаме от страни, те играят, те се борят, изморяват се, и колкото повече грешки допуснат, топлкова повече работа имаме ние да обучим и тренираме.

Обучете футболистите ви да контактуват помежду си, насърчете ги да викат името на съотборник. На пример, при изпълнение на статично положение от противника, да не се вика;”ееедин да хване 10-ти номер” а, „Георги хвани №10”.

Обърнете внимание на тренировъчния процес и обяснете всичко което искате да става на терена. В началото на подготвителния период, определете правилната за родителите. Треньора води тренировката и мача а не ротителите. Разговаряйте с тях, обяснете им това което не трябва да казват на децата си и естествено забранете им да викат по всяко съдийско решние.