Добрият треньор може да промени
развитието на един мач.
Великият треньор може да промени
развитието на нечий живот.

 Развитието на съвременния футбол, изисква адаптация към съвременната наука за планирането на учебно-тренировъчния процес на младите футболисти.

Напредъкът в треньорството и в спортната медицина създава неразделна връзка която съществува във всяка една фаза на трерировъчния период. Досегашните резултати показват че неадекватното планиране и липсата на знания на спортните науки са довели до негатицни резултати и неприятни последствия. За да може да се стигне до модерен и организиран треньорски план, не бива да се пренегрегва важната роля на спортната медицина. Честотата на контузиите във футбола се увеличава, тйи като е специфична игра която се харектеризира със висока скорост, сила и единоборства.

В продължение на много години медицинската информация за спортистите беше недоразвита и ограничена. Днес все по често старшия треньор се съветва с лекар за плануването на тренировъчния план с цел решаването на здравословните проблеми които се появявят при млади спортисти.

Проблемите които могат да възникнат по време на тренировката са:

Кардиопулмонални: загуба на съзнание, спиране на сърденчната дейност.

Мускулно-скелетни: мускулни спазми, навяхвания, счупвания.

Канаранявания: на черепа, гръден кош, колене.

Патологични лезии: хипогликемия,епилепсия

Решаването на тези проблеми изисква наличието лекар във всяка тренировъчна и състезателна дейност за да предложи назабавно първа помощ, да се направи плавилан оценка на проблема, да не се влоши състоянието на спортиста и да осигури подходящите средства за лечени и бързо възстановяване.

Основните фактори които влияят на годишната план-програма за тренировки в ранната възраста са две:

Състезателни и извънсъстезателни фактори.

Първата фаза на извънсъстезателния фактор се отнася за изследване на тялото и неговото развитие, и оценяването на резултатите от основните медицински тестове, които са пряко свързани с плавното развитие на растежа и здравето на младите футболисти.

Фтората фаза се отнася до социални фактори (семейсвто, приятели, училище, ...) които влияята върху психическото състояние на спортиста.

Що се отнася за състезателния фактор, трябва да се направи цялостна оценка чрез основни тестове, които показват основните параметри за адаптацията към тренировочното натоварване.

За ефективна и методологична тренировка трябва да се взимат под внимание етапите на развитието на едно дете, които са:

Въвеждащ етап.

Базов етап.

Специален етап.

Преходен етап.

Етап на висока ефективност.

Правилния план на тренировъчния процес трябва да се съобразява с възсрастта на младите футболисти.

Подробно:

Първи учебен период (6-10 годишна възраст) – Въвеждащ етап.

Втори учебен период (10-12 годишна възраст) – Басов етап.

Първи етап на юношеството (12-14 годишна възраст) – Специален етап.

Втори етап на юношеството (14-16 годишна възраст) – Преходен етап.

Юношеска фаза (16-18 годишна възраст) – Етап на високата ефективност.

От горното описание става ясно че, тренировъчния процес не е игра а трябва да се основат на всичките научни данни които са свързани плануването на тренировките на ранните възсрастови групи и с цел правилното развитие.

Тези данни трпбва да следват целта на тренировъчния процес, който се изпълнява посредством следните въпроси:

КАК? – Определяне на методите на обучение , организационни форми на обучение, определянето на средствата които ще се използват.

КАКВО? – Определяне на съдържанието на упражненията.

КОГА? – Определяне на периода в който ще се състоят тренировките.

Микроцикъл – 1 седмица.

Месоцикъл – 1 месец.

Макроцикъл – Полусезон.

Тренировъчна единица – 1 тренировка.

ЗАЩО? – Всяка едно упражнение, и съответно всяка една тренировка трябва да се основават в целта. Всяко едно упражнение, носи информация. Така, трябва да знаеме и да уточниме точно какво искаме да получим от дадената тренировка и да се съобразиме естествено с възраста на групата.

Целите се постигат след като се определят средства, съдържанието и методите на тренировката. Изборът на тренировъчните упражнения а и техния ред става след подроно анализиране на биологичната възраст на футболиста, съобразявайки се от това кога спортиста започна систематизирани и организирани тренировки, от индивидуалните възможности както и темпото на подобрение в технико-тактическите действия.

Тренировъчния план в ранната възраст се отнася за планирането на дългогодишно обучение и се цели в детерминантите на спортните постижения и усъвършенстване на футболиста. Усъвършенстването на младия футболист започва от ранна възраст и продължава до пубертеда. С течение на времето обаче, детето претерпява големи биологични, мускулни и психически промени, които трябва да се взимат предвид и да се оценяват от специалисти за да се избегнат нерпиятности.

От всичко това разбираме че треньора който работи в ДЮШ трябва да има пряка връзка със специалисти като: ергофизиолог, спортен лекар, спортен психолог, и специалнист за визическата поготовка.

Треньора по футбол в ролята на психолог – педагог.


Треньорът който се занимава в деца и юноши, треябва преди всичко да е психолог. Освен от треньорските умения, треньора трябва да разполага с необходимите знания на спортната психология и педагогика за да може да отговаря на нуждите не само на футбола но и на обществото. Тренировката в цетската възраст трябва да има забавен характер. Треньорът за да действа правилно трябва да знае и да признава чуствителните етапи на развитието които имат благоприятен ефект върху ученетео на футбола. Така треньорът ще бъде в състояние да приложи успешно подходящата програма на натоварването, без да причинява отрицателни последици в областта на здравеопазването и правилното усвояване на таланта.

От педагогическа и дидактическа гледа точка, обучението на техниката е функция на зрялост и създаването на подходящи чуства според напредъка на възрастта. Основен фактор в спортното усъвършенстване на футболистите играе психологията и точните стиумил които приемат децата както в терена, така и извън него.

Основните дидактическите принципи на обучение в ранна възраст се базират на свободната мисъл и изразяване. Трябва да се даде възможността на детето да се изразява свободно, без да се притеснява или се срамува, за да успее да разбере играта да се усъвршенства по ефективен начин.

Добрият треньор трябва да възнаграждава всяко позитивно действие на децата, да наблюдава дискретно грешките и да дава възможност и време за да се поправят. Също така, трябва да успява да диагностицира психологическите ограничения, които могат имат футболистите, след като достигнат високата ефективност и резултатност. Целта трябва да бъде висока но не извън възможните граници на всяко дете по отделно. Защото в противен случай вместо да постигем целта, ще се провалиме което създава чуство на неудовлетвореност и неприятни психологически последствия.

Когато детето се развива, преминава от детството към учечичесите години и след това в пубертета придружено от хармончно психологическо развитие. Психологическото състояние на децата не е стабилизирано, и неговото развитие (на дедето) може да се вреди от трудности в личния живот (семейстов и социална среда). Треньорът в ранните възрастови групи, може да контактува лесно с децата и техните родители и с добро сътрудничество да се решават основните проблеми които пречат развитието на младия футболист.

От по-горе споменатото се констатира, колко е важна предагогическата и психологическата роля на треньора за формирането на детсткия харакет и неговата личност.