Добрият треньор може да промени
развитието на един мач.
Великият треньор може да промени
развитието на нечий живот.

Биохимични принципи на спортната тренировка

Биохимия на спорта – физическо натоварване;

Биохимична класификация на физическите натоварвания. Биохимична класификация се основава на вида на  енергоизточниците, т.е кой биохимичен механизъм осигурява енергия за определеното физическо натоварване  или за определения спорт.

Биохимията е медицинска наука, свързана с химичните процеси в организма.

1.Анаеробни-алактатни натоварвания– извършват се при липса на кислород, липса на млечна киселина; Това са спортове с  много висока интензивност и с малка продължителност, обикновенно  продължителността е максимум 20 сек. Тук основният източник на енергия и креатин фосфат (Криф), това е съединение, което е макроергично и осигурява голямо количество енергия за кратко време.

2.Анаеробни –лактатни натоварвания – извършват се при липса на кислород, но при наличие на млечна киселина. Това са натоварвания които са с продължителност от 20сек. до 120сек. При тези натоварвания основен източник на енергия е т.нар. анаеробна гликолиза; Гликолиза означава  разграждане на глюкозата. Когато глюкозата се разгражда анаеробно, тогава крайният продукт на това разграждане  е млечната киселина или още наречената лактат.

3.Аеробни натоварвания– те са с продължителност от 70 до 100 сек. до часове, големи по продължителност натоварвания с умерена интензивност; В тази група основен биохимичен път осигуряващ енергия  е цикъла на Кребс. При наличие на достатъчно количество кислород в цикъла на Кребс могат да изгорят както въглехидратите така и мазнините. При аеробни условия най напред като източник на енергия  се включват въглехидратите а след 25-30 мин при аеробна работа  енергоосигуряването  е изцяло на мазнините. По принцип мазнините се  разграждат само при наличие на кислород;

4.Смесени аеробно-анаеробни натоварвания –тук се включват  енергоизточниците от група 3 и група 2.;

Енергообезпечаване на физическите натоварвания:

1.Система за незабавно обезпечаване-АТФ ,КФ;

2.Система за краткотрайно обезпечаване: анаеробна глюкоза – гликоген – глюкоза – пироват – лактат;

3.Система за дълготрайно  обезпечаване – аеробна гликолиза: гликоген – глюкоза – пироват – цикъл на Кребс;

Цикъл на Кребс – окислително разграждане на въглехидрати, мазнини и белтъци в краен случай.

Има строга зависимост между интензивността на  натоварването и характера на енергообезпечаването. Колкото по бавно тичаме, толкова по лесно е да задоволим нуждата на мускула  от кислород. Енергията идва  благодарение на анаеробната гликолиза – разпада на гликогена в присъствието на достатъчно кислород; Примерен пулс между 120-140 удара в мин.

Увеличаваме скоростта на бягането. Организма  реагира с учестяване на пулса на състезателя за да си осигури по голямо количество кислород на мускулите. Между 140-160 удара в мин. работим в смесен режим на работа – аеробно-анаеробен/.

Аеробно-анаеробен праг  на организма –това е горната граница на пулсовата честота на спротиста, при която се изключват аеробните механизми на енерго-обезпечаване поради недостиг на кислород. Следователно тренировките за издръжливост трябва да се правят със скорост при която пулсовата честота е на границите на прага. Скоростта с която се бяга е между 3-5 метра в секунда;Уточнява се за всеки състезател индивидуално с тест.

Продължително бягане над 5 метра  в секунда  води до чисто анаеробно натоварване на организма. Пулсовата честота  може да се увеличи от 160 до 200 удара в мин., в зависимост от характера и продължителността на натоварването. Голямата потребност на кислород която не може да бъде задоволена води до натрупване на голям кислороден  дълг  и обилно количество  лактат в мускулите,които е отпадъчен  продукт на анаеробната гликолиза.Следва настъпване на умора която те принуждава да спреш.